Двучерупчестите са снабдени и с мускулесто стъпало, което при много видове, като миди, се използва за закрепване на телата им към субстрата или за вкопаване в пясъка.

Повечето остават в седиментите на дъното на водните тела, въпреки че някои - като главоногите - плуват свободно.

Природозащитен статус: Няколко вида са застрашени или застрашени от изчезване; единият е изчезнал

„Това тук е мастилената торбичка – казва Винтър, експерт по фосилизираните безгръбначни в Бристолския университет, Великобритания. – Това всъщност е пигмент – химически съхранен меланин.“

Под епителот се наоѓа сврзно и мускулно ткиво, а телесната празнина е мешавина од примарна празнина и целом.

Дихателната система е представена от хриле или бели дробове в зависимост от местообитанието. Хрилете се наричат кнедии и са изградени от ос и хрилни листчета.

Статус на зачувување: Неколку видови се загрозени или загрозени; еден е изумрен

Друг вид коремоноги, мурексът, е култивиран от древните гърци заради багрилото си, известно като „имперско лилаво“, а наметалата на някои владетели са изтъкани от дълги нишки, отделяни от двучерупчестия вид

Защо тогава ни напомнят за нас самите? Текст: Оливия Джъдсън; Снимки: Дейвид Лийтшуагър Галерия

По-голямата част от видовете притежават характерен орган на храносмилателната система – радула, която не се среща при другите типове животни.

Мекотелите са голяма и добре обособена в морфологично отношение група безгръбначни животни. По-важните и характерни белези, отличаващи типа от други, са:

Направо към съдържанието Главно меню Главно меню

В някои тихоокеански субкултури раковините от мекотели се обменят подобно на валутата в съвременното общество. Причудливите форми на различните мекотели, гигантските размери на тялото и очарователните форми на раковините са породили появата на митове за тайнствени морски чудовища и други персонажи в културата на различни народи по света. Развитието на различни сфери на науката включва мекотелите като обект на изследване и води до нововъведения полезни за човечеството.

Нещо повече – нервните системи изискват мекотели доста енергия за функционирането си и могат да еволюират до големи размери само ако ползите надвишават разходите. Така че какво става тук?